Welcome, Гост!!
follow us on... Facebook twitter google youtube rss

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - boriiana

Страници: [1]
1
         Сватбата – отживелица или не, разхищение на средства или най-прекрасния ден в живота... Всеки решава сам.  Тя обаче – сватбата -крие своята символика още от дълбока древност.По своята същност и преди и сега , представлява акт на свързване между мъжа и жената , съпроводен с много традиции и ритуали , които да направят празника  весел , незабравим, колоритен, а понякога и малко смешен.Въпреки ,че много се говори и пише за най- популярните сватбени традиции и ритуали ще се опитам с няколко думи да разкажа за тяхното значение- нещо , което пък аз съм чела , или знам  от разказите на моите баби .

     Булчинска рокля - Ражда  се  в Древен Рим. Там съществувал специален закон, според който сватбата се приема за легитимна само ако жената е облечена в този цвят. Той символизирал невинността и непорочността на булката.Днес тази традиция се е разпространила по цял свят, включително и в България. Преди налагането й обаче,жените по нашите земи са се омъжвали само с червена рокля и воал, който я предпазвал от лоши очи, зли помисли и не чисти сили. Това е и причината булката да не се разбулва преди официалната церемония.

     Нещо старо, нещо ново, нещо на заем, нещо синьо-  “Нещо старо” се носи, за да покаже връзката на булката със семейството й и с миналото. Затова често булките предпочитат да носят бижу,подарено им от тяхната майка или бъдеща свекърва.   “Нещо ново” се носи, за да бъде булката щастлива и с късмет през новия си живот. Често сватбената рокля се избира за символ на новото начало.  “Нещо на заем” булката взима, за да й напомня, че тя ще продължи да има приятелки и семейство, които да я подкрепят и те ще й помагат, когато се нуждае от тях. Често тя носи дантелена кърпичка, взета на заем. “Нещо синьо” символизира верността и лоялността. Най-често жартиерът на булката е син. Жартиерът се хвърля от младоженеца и който от приятелите му успее да го хване, ще бъде следващия младоженец
(Прочетете още за тази традиция тук: нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо синьо)
     Без перли  - Някои по-суеверни жени са убедени, че булката не бива да носи перлени бижута, тъй като тези украшения били символ на сълзите и носели нещастие.

      Като по вода- един от най-старите български обичаи. Повелява майката на булката да излее вода пред колата на младоженците. Смята се, че това носи щастие и че така на младата двойка ще й върви като по вода. Някои смятат, че дъждът по време на сватбата също е символ на късмет.

      Булката винаги застава от лявата страна на младоженеца. Този на пръв поглед дребен детайл също има своята символика. Смятало се,че дясната ръка на мъжа трябва да бъде свободна, за да грабне оръжието си, ако се наложи. Според друго поверие булката застава от тази страна, за да бъде по-близо да сърцето на своя избраник.

      Запалването на сватбените свещи. Огъня присъства във фолклора на всеки народ.В традиционната българска сватба, той гони злите духове и символизира огънят на семейното огнище, а самото му запалване с прогонване на злите духове. Традицията повелява булката и младоженецът да вземат огън от бащиното огнище, за да го пренесат в новия си дом.В наши дни – запалване на сватбените свещи.

      Размяната на сватбените халки. Още в Древен Рим жените носели железен годежен пръстен или сватбен пръстен на безименият  пръст, защото римляните вярвали, че от този пръст тръгва нерв, който води директно към сърцето. Било прието женихът да дарява преди сватбата родителите на невястата с гладък метален пръстен, като символ на своята материална самостоятелност и способността му да издържа бъдещата си съпруга.Сватбените халки са започнали да бъдат разменяни между съпрузите през втори век от нашата ера. Тази традиция идва от християнски обряд. Първоначално пръстените се правели от бронз и едва в трети век от нашата ера започнали да ги изработват от злато. Използването на венчалната халка в церемонията по бракосъчетанието започва през четвърти век.Съществува и друга версия за произхода на традицията да се даряват младоженците един друг със сватбени пръстени. В италианския град Перудже и до днес се съхранява реликва - пръстен с аметист, който според легендата Йосиф дарил на Мария в знак за вярност. Оттук и дошла модата на венчални халки с камъни. (Прочетете тук: Значението на различните камъни при избор на годежен пръстен)
         В миналото вместо с подпис младоженците да удостоверявали своето свързване с печат, който се намирал на самата халка. Кръглото украшение, което няма начало и край, символизира вечността на семейния съюз. Двете халки - мъжката и женската, сложени заедно, образуват знака на безкрайността.   

      Дългата сватбена целувка - символизира свързването на душите на булката и младоженеца. Много отдавна, римляните са сключвали договори и са ги “Запечатвали с целувка”. Целувката се е считала за официално свързвате.

       Булчинският букет. В миналото, букетът на булката е бил изключително ароматен, защото е бил направен от чесън, билки и жито, но те също са носели своето значение. Чесънът се е слагал, за да прогони злите духове, а лековитите билки и житото са символизирали плодородието. В днешно време тази традиция е променена, като булчинският букет се прави от красиви цветя под много и различни форми. Днес, булката събира всички неомъжени момичета и жени  зад гърба си и хвърля букета към тях, без да поглежда. Която от тях  хване букета, ще е следващата облечена в бяло.

       Сватбената питка. Тя представлява специален обреден хляб. Обикновено той е със сложни форми и съчетания от преплитащи се отделни части.Сватбената пита се омесва от свекървата. Тя задължително трябва да бъде голяма, украсена с панделки, клончета, листенца, цветя, сърца, халки и други подобни. На сватбеното тържество свекървата захранва младоженците с хапки от питката, топнати в мед и сол - като символ на солените и сладки моменти, които съпътстващи всеки брак.

        Ритане на менчето. В него се поставя бяло цвете –символ на мъжката рожба и червено цвете – символ на женската. Което от тях се изтърколи първо от менчето, такава ще бъде първородната рожба в семейството. След това се повежда и първото хоро – кумовото.

        Сватбената торта е символ на предстоящия сладък и щастлив живот на младото семейство. Разрязването на тортата и захранването на младоженците е много личен и скъп момент от сватбената церемония. Днес, той е съпроводен със захранване и на двойки, които присъстват на тържеството, с пожеланието те да са следващите младоженци.

         Внасянето на булката в дома на ръце от младоженеца. То се тълкува по следния начин: щом невястата не ходи по земята, значи тя не съществува и така е защитена от всякакви уроки и магии.

         Медения месец. Той също има своята история. Младоженците в Древен Рим е трябвало да ядат мед през цялото времетраене на „луната”. Оттук произхожда и названието „месен месец”. Той е символ на първите, най-сладки моменти от семейния живот.



2
           Ще започна тази тема с нещо , което прочетох някъде  и  което никога не съм знаела. Най- старата българска традиция за шаферството е , че шаферите са били двама  силни,  млади мъже от страната на младоженеца , които са помагали във всичко около подготовката и по време на самата сватба. Както казах тази традиция е много стара и отдавна вече никой не я спазва. Смята се ,че този обичай  води началото си от древните римляни. Млади , красиви момичета  вървели пред младоженците и посипвали пътя им с благоуханни цветя  , семена и билки. Постепенно с годините тази традиция се разпространила из цяла  Европа, като  във всички страни била променяна  и  пригаждана  съобразно различните традиции. Но да се върнем  в България и нашите шафери и шаферки.
      Eдни от най-важните участници в сватбата след кумовете са   шаферите. Те имат изключително  отговорна роля. Най-същественото им задължение, според българските обичаи, е обличането и  забулването на младоженката.За шаферки, най-често, булката избира близки, неомъжени приятелки.  Те трябва да оказват подкрепа във всеки етап - от подготовката до самия сватбен ден.Не по-малко важни ,  обаче са и малките шаферки.                                   
Обикновено те са на възраст между  четири и осем години. Красивите им тоалетчета са подобни на тези на младоженците. Задачата им е да вървят пред булката и да разпръскват листа от рози  или по-скоро да трептят около младоженците и да бъдат много , много красиви. По стара българска традиция шаферите са момче и момиче от двата рода . Смятало се е ,че малките шаферчета е добре да са повечко, за да могат с безгрижието и очарованието си да  разсейват зли погледи и лоши енергии. По този начин , те предпазвали младоженците от всичко лошо , което може да им се случи. Шаферите в една сватба са символ на плодородието, младостта и красивото бъдеще. Те носят послание за щастие, любов и деца на младоженците. Така или иначе голямата работа се пада на големите шафери и шаферки.Е ,няма как щом са прехвърлили преклонната възраст от осем години и отговорностите им вече не са само да бъдат красиви. Както вече споменах , те оказват подкрепа във всеки един етап от сватбата. И в подготовката, и в избора на тоалета на булката, и във всичко,  от което бъдещата булка има нужда. А...да ...и нещо много важно- моминското парти – едно от много, много важните задължения.
В самия ден на сватбата, шаферките трябва да бъдат неотлъчно до младоженката. Тяхна задача е да помогнат при обличането, гримирането и прическата на булката. В процеса на самата сватба, шаферките настаняват гостите поемат цветята и подаръците от младоженците.Стараят се да угодят на всички желания и нужди на младото семейство.Обикновено шаферките са с еднакви рокли, като цвят и модел.На мен лично  не ми допада, но това , разбира се е моето скромното  мнение. А що се отнася до шаферките , те трябва да се съобразят  с мнението на булката. ;)

3
        Моминските и ергенски партита – преди и сега

          Днес вече  почти няма сватба  без  така модерните напоследък момински и ергенски партита.
По наше време ...нямаше. Не си мислете само ,че съм безнадеждно стара и грозна...
Не ! Да кажем просто ,че съм  се омъжила  малко преди партито. ;D Смята се  , че този тип партита са
заимствани от чуждестранни обичаи и по- специално американски.Но дали това е точно така?
В Холандия например, моминско парти се прави в случаите, когато булката не е получавала бащиното
си одобрение за бъдещия съпруг . Булката оставала без зестра. От там идва и традицията за подаряване
на малък подарък на бъдещата булка . Затова нейните приятелки я "обсипвали" с подаръци, така че
тя да може да се омъжи без помощта на баща си. Точно затова на английски моминско парти е
bridal shower (обсипвам булката с подаръци) .
          Нека все  пак се по разтърсим и в  нашите българските традиции. Оказва  се ,че тези вечери не са
точно чуждестранни , американски или  не знам точно какви обичаи. Може би просто навсякъде  се празнуват
по различен начин, но и почти навсякъде значението им е раздялата със свободата и безгрижието на ергенския 
начин на живот  преди началото на един нов етап , коренно различен и изпълнен с отговорности. 
В България тези партита са били наричани  "момкови" и "момини" вечери .Моминската вечер се е свързвала
с раздялата на момата с родителите, това е последната вечер в бащината къща. Правела се е  точно в деня преди
сватбата. През тази вечер идвали на гости моми, които помагали в приготовленията на сватбата – месели сватбени
хлябове, разглеждали чеиза на булката, сресвали и сплитали косата й. Важен момент е сресването на момата,
чрез което се символизира преминаването й от моминство към  омъжена жена. Този обред води началото си от
древните славяни, когато свободната коса е била символ на свободен човек. Славянската девойка е носела
косата си разпусната и непокрита, а след омъжването - сплетена, което означавало изгубване на "моминството"
и настъпване на зрелостта.Голяма част в традицията се е отделяла на момента, когато булката „оплаква” с
ридания безгрижният си момински живот. За тази цел са се пеели специални песни.  По време на този обичай се е пиело
много чай, играели са се вълнуващи игри, но до края на събитието не е трябвало мъжът да прекрачва прага.
През тази вечер настроението в дома на момата е тъжно, защото се разделя с родителите и необвързаните
си дружки.
          В дома на момъка алтернативен обичай  било бръсненето. То било  тържествено  / каквото и да означава това /
и символизирало  края на ергенството. По време на бръсненето под брадата на младоженеца  държали кърпа,
за да се съберат всички косми и да се опазят от магия. За разлика от дома на булката , в дома на младоженеца
царяло приповдигнато настроение. Там се пие, пее и празнува, предстоящото взимане на момата и задомяване.
           Това , разбира се е било толкова отдавна ,че дори и аз не го помня. ;D
           В наши дни моминските и ергенски партита са доста по- забавни, приятни и наситени с незабравими
емоции. Казват ,че всичко  хубаво в живота е или незаконно, или неморално, или от него се пълнее. Е ... точно
това важи за моминските и ергенски партита. Традицията повелява вечерта да започне с клетва за мълчание.
Тя включва всичко онова, което ще се случи от този момент нататък. Обикновено партита се подготвят от
най- близките приятели на булката и младоженеца.  Имайте предвид, че годениците нямат право да отказват
нищо от закачките , които им се подготвят. Тъй  че , ако сте решили , въпреки всичко да запазите известно
благоприличие и целомъдрие, не разчитайте на приятели ...подгответе партито си сами.  А за да го организирате 
така,че да бъде наистина незабравимо ви оставям в ръцете на специалистите.

4
      ...След като успях да преживея провала на моя сватбен ден по отношение на почти всички суеверия , за които ви разказах в предишната тема, днес ще се огранича само с дати ,дни от седмицата и месеци , които са благоприятни за сключване на брак и тяхното значение.Не ,че с избора си на дата , ден и месец съм улучила десетката, но ако това ще успокои тези , които не са спазили всички суеверия за щастлив брак, искам да кажа ,че зад гърба си вече имам двадесет години брачен живот, съпруг, който обожавам, две хлапета, които са целият ми свят и не съжалявам , нито за един миг преживян с тях,  дори и за тези моменти, в които спорим на висок тон ;D -не съжалявам. Та...моето скромно мнение е: вярвайте в това ,което сте направили, на останалото нека се посмеем.

         И така...да се върнем на темата:
Всичко започвало с избора на сватбения ден. За най-благоприятни се смятали нечетните числа, особено 3, 5, 7, 9 от всеки месец с изключение на май. Но разбира се във всеки месец има благоприятни числа и то не чак толкова нечетни.
Най-успешен ще бъде брак, сключен на следните дати:
 
                  Януари –        2, 4, 11, 19, 21
                  Февруари –    1, 3, 10, 19, 21
                  Март –            3, 5, 13, 20, 23
                  Април –          2, 4, 12, 20, 22
                  Май –              2, 4, 12, 20, 23
                  Юни –             1, 3, 11, 19, 21
                  Юли –             1, 3, 12, 19, 21, 31
                  Август –         2, 11, 18, 20, 30
                  Септември –  1, 9, 16, 18, 28
                  Октомври –   1, 8, 15, 17, 27, 29
                  Ноември –     5, 11, 13, 22, 25
                  Декември –   1, 8, 10, 19, 23, 29
   
 
 
  Според дните от седмицата, ако сватбата Ви се състои в:
 
                 Понеделник – богатство
                 Вторник – здраве
                 Сряда – щастие
                 Четвъртък – трудности и неуспехи
                 Петък – щастие в брака
                 Съботата – късмет
                 Неделя – ще постигнете всичко, за което сте мечтали
 
 
Според месеца, ако сватбата Ви се състои през:
 
                Януари – Трябва да внимавате - бъдете по-предпазливи и всичко ще бъде наред.
                Февруари – Добър месец за женитба. Ще живеете в съгласие.
                Март – Бъдете внимателни! Постарайте се, за да избегнете изневерите.
                Април – Отношенията Ви ще бъдат сложни, с променлив успех.
                Май – Поверието казва, че това не е добър месец за сключване на брак.   
                Юни – Най-идеалният месец за брак.   Юли – Ще имате и добри и лоши моменти в живота си, които ще преживеете.
                Август – Още един прекрасен месец. Партньорът Ви ще бъде вашият възлюбен и приятел за цял живот.
                Септември – Ако вие сте по характер уравновесени хора, то Ви чака тих и спокоен живот с любимият човек.
                Октомври – Вашият живот може да бъде труден и тежък. Ще Ви е необходим късмет!.
                Ноември – Желаещите да забогатеят се омъжват именно през ноември.
                Декември – Също отличен вариант.
 

 
           Ами...това е то...Ден , седмица , месец , година...ако липсва любов, нищо няма да ни спаси от провал.Така,че ако до вас стои точния човек, всичко друго е без значение.
 

5
Родители и Кумове / В помощ на Кума...
« -: Ноември 21, 2012, 11:50:48 pm »
Примерна реч на кума, която би могла да Ви бъде от полза или да Ви даде някаква насока:


            Скъпи младоженци,
по стара българска традиция на кума се пада честта да дава мъдри напътствия.
Помислих си ,че точно сега е много удобно да започна с моя първи урок.Моля да слушате внимателно,
ако е необходимо записвайте. ;D
             Какво е бракът?
....Края на един безгрижен живот, окови, тревоги , отговорности,раздори....
За някои може би е така, а може би бракът е вълшебна магия, която слива две безцелни същества
 и им открива смисъла на живота. Бракът  ще ви направи по-близки от всякога, по-силни от
 най-страшната буря.Ще ви помогне да се справите с неволите, които за съжаление няма да липсват,
Ще ви даде отговор дори на въпроси, които всъщност отговор нямат.
Не мога да ви  обещая безоблачни дни.
Никой не може ....
Не мога да ви обещая , че няма да познаете тъгата...
Никой не може....
Но ако тази  любов, която днес е толкова силна и пламенна,
толкова огнена и изпепеляваща,се запази такава...Ако се научите на мъдрост и търпение,
ако ръцете ви винаги се откриват, едва ли ще срещнете трудност , която да ви повали.
Не ,че няма да боли, но винаги ще имаш рамо , на което да склониш глава, бряг, на който да притихнеш  и пристан ,  който да те приюти.
                И така...
Бъдете честити!
Бъдете си за всичко необходими, дори в житейските прости неща.
Само така през годините трудни ще покорите света. Не искайте един от друг неща невъзможни,
достатъчна е и една дума добра. Изживейте заедно всички минути тревожни до мига,
когато ще сте с посребрена коса. Нека очите Ви в една посока да гледат, ръцете да милват послушни деца,
а нозете Ви една пътека да следват - пътеката на радостта!

Ако няма въпроси ...
                Горчиво за младоженците и наздраве за гостите.

6
        Този път ще бъда много кратка:
         Кумовете се ангажират с купуването на  воала , букета , жартиера на булката, свещите за църквата, чашите за ритуала, питката за църквата и късметите -бонбоните със стотинки и жито,които се хвърлят след ритуала в църквата.Разбира се трябва да направят и подарък на младоженците, както и младоженците на кумовете.По- желание кумовете купуват три бутилки шампанско, предварително украсени за случая.Те се подаряват по време на речта на кума с кратко послание на всяка бутилка.Първата младоженците трябва да изпият на първата годишнина от сватбата, втората се отваря на 25-та годишнина от сватбата, а третата на 50 годишния им юбилей.

           Родителите на момчето купуват роклята на булката. Обувките, бельото и чантата, тя си купува сама.Родителите на момичето купуват костюма на младоженеца.

           Така повелява традицията...Но в днешно време младоженците сами избират и купуват тоалетите си,както и по-голямата част от това , което по традиция се купува от  кумовете. Въпрос на предварителна уговорка, в което не виждам нищо лошо...



7
Моля , суеверните да се задоволят само със заглавието
1, Традицията казва, че булката трябва да е цялата в бяло тъй като този цвят символизира чистота и невинност.
2, Булката трябва да носи нещо старо, нещо ново, нещо на заем,
3, Не бива да се носят перли, тъй като са символ на сълзите / заменете ги с диаманти/. Не ,не това е шега.Има поверие ,че булката на сватбата си не бива да носи бижута, а още по-малко скъпи.Ако тоалетът не позволява да се носи без бижу, то бижуто трябва да бъде от качествен метал и може би скъпоценни камъни, но в никакъв случай скъпи.
4, Младоженецът не трябва да вижда роклята на булката преди сватбата.
5, Булката се забулва от кумата преди да излезе от дома.
6, Кумът посреща младоженеца с бъклицата, ако няма бъклица е забранено да се взима  булката.
7, В нощта преди сватбата булката и младоженеца не трябва да бъдат заедно.  ;)
8, Сватбената рокля не се пере през първата година от брака.
9, Когато младоженецът стигне до дома на булката, той трябва да премине през три врати, да се пребори с три трудности и да откупи булката, като напълни обувката и с златни монети/може и в евро  ;D/ , докато тя и пасне идеално.
10,  Булката преминава през прага като стъпи първо с десния крак.
11, По пътя за църквата не трябва да се пресича пътя на булката и младоженеца.За целта няколко крачки пред тях вървели приятелките или шаферите, като пресичали всякакви опити на недоброжелатели. По пътя към храма булката трябвало внимателно да следи бъдещия си съпруг. Ако той се спъне, значи не е уверен в избора си и не иска да върви към олтара. Ако стъпи в локва, може да се пристрасти към алкохола,
12,  Който пръв стъпи на килима пред олтара, той ще командва в семейството. Има ,разбира се и друго поверие,което също сочи кой ще бъде господарят на дома – това ще е този от младоженците, който пръв излезе от църквата. Та моя съвет е ако единия стъпи пръв на килима пред олтара, другия да тича , за да излезе пръв от църквата, ;D
13,  Булката трябва да се пази, за да не види друга булка, а ако това стане двете трябва да си разменят по нещо.
14,  Броят на късметчетата, които кумата хвърля пред църквата трябва да бъде нечетен.
15,  Булката не се връща в дома, откъдето е тръгнала, като и тя и младоженеца не трябва да  минават по пътя, по който за дошли.
16, Танц на булката: Кумът пръв танцува с булката. Всеки следващ (независимо мъж, жена или дете), който танцува с булката й дава пари. Накрая младоженецът я откупва с цвете.Сега е момента булката да бъде находчива и да организира всички гости на дансинга.На младоженеца отново се пада най-лесното...да я откупи с цвете....хората с пари, той с цвете.Има и добра новина-поне няма да ощетява семейния вече бюджет. ;D
17,  Трябва да се внимава булката да не се спъне на прага на новия дом. Новобрачните трябвало да влязат у дома заедно, като едновременно престъпят през прага. Тогава всичко ще правят заедно, ще живеят в пълно съгласие. Най –добре е, ако мъжът внесе жена си на ръце...така нито булката ще се спъне, нито ще се породи спор кой е престъпил прага пръв. Има известен риск, ако младоженеца се спъне, носейки любимата си.... >:(
19, Особено значение има и кутийката, в която е бил венчалният пръстен. Тя в никакъв случай не трябва да попада в ръцете на булката – това не е на добро. Но затова пък, ако я вземе неомъжена гостенка, то тя скоро ще се омъжи.
20, Има и неща, които са абсолютно забранени в деня на сватбата, а именно: не трябва да се изпускат пръстените и ръкавиците,   булката и младоженецът не трябва да се снимат поотделно. Желателно е те да не се разделят нито за минута – колкото повече време от сватбата те са заедно, толкова по-здрав ще бъде бракът им.

21, За да живее бъдещото семейство безгрижно, в обувката на младоженеца поставяли по монета под двете пети. Когато късно вечерта младата жена събличала мъжа си, тези пари тя вземала за себе си. Тогава според поверието съпругът ще помни, че трябва да осигурява жена си  и децата си. На булката поставяли монети само под лявата пета - за защита от изкусителя, който стои зад лявото рамо./последното може да го пропуснете/ ;D

22, Навсякъде се смята, че ако по-малката сестра се омъжи първа, по-голямата сестра трябва да играе боса на сватбата – иначе няма никога да се омъжи./ как не го знаех тогава, щях да си върна на сестра ми за всичките пъти , в които ме е поступвала като малка.А ние даже и подарихме обувки ...по същата причина./

           За сега ще приключа до тук, просто и да искам не мога да продължа.Особено като стигнах до: АКО СЕ ОЖЕНИШ ПРЕЗ МАЙ – ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ СЕ МАЕШ, а моята сватба беше  точно през месец май... Някак си успях да преглътна това ,че от всичко казано от мен тази вечер ,,,мисля,че освен това, че бях в бяло и може би още едно две неща, май останалото съм го пропуснала.Отгоре на всичкото, когато вървяхме към църквата не само той , ами и аз се спънах.Ама те не направили три стъпала , а триста. Как да не се спъне човек.Добре,че все пак бяхме един до друг ,та се подкрепихме и физически и морално, че иначе щяхме вече да се преминали в рубриката за сватбени резили. И сега като се замисля , може би и аз трябваше да се задоволя само със заглавието.


8
Родители и Кумове / " ПРЕД КУМ ВОДА НЕ СЕ ГАЗИ "
« -: Ноември 07, 2012, 04:21:39 pm »

        Кумовете са най-важните гости на сватбеното тържество. Всяка прищявка на кума е закон.Смята се ,че клетвата на кума е най-тежка.За това скъпи младоженци, много внимавайте как се държите с вашите кумове.
        По стара българска традиция кумството се предава по наследство по бащина линия. Кумовете са и кръстници на бъдещите деца на младото семейство. Обикновено кумът е бил кръстник на младоженеца, когато е бил дете. В далечното минало е било абсолютно задължително кумовете да са  семейство. Ролята на кумовете, освен като главни свидетели на сватбата, е да бъдат съветници на бъдещото семейство. Да напътстват младите през понякога нелекия семеен живот. Да бъдат до тях във всичките им щастливи и тъжни моменти.Да бъдат опора, както морална, така и материална, да закрилят и да подпомагат новото и все още крехко семейство.Превръщат се в най-добрите им приятели и най-силната им закрила.
        В самия ден на сватбата кумовете имат ключова роля, най-важните гости на тържеството.Букета на булката се купува от кумата.В днешно време и бутониерите, и жартиера на булката.
       В деня на сватбата младоженецът отива в дома на своите кумове с бутилка  ракия, завързана със здравец и червен конец. Кумовете от своя страна  са приготвили почерпка за младоженеца и за другите гости. Гостуването при кумовете обикновено трае не повече от половин час.Тук се танцува и първото българско хоро,поведено от кума.Нарича се още „кумово хоро”. След това всички заедно се отправят към булката. Кумата носи букета и бутониерите.Както вече казахме и по-рано вратата в дома на булката е заключена.Ето и първата много важна задача на кума- помага на младоженеца да “откупи” булката. Това е една от най- веселите и забавни традиции. Младоженецът и кумът бутат вратата на булката като се опитват да влязат при нея.Ако обаче не се справят ...спокойно могат да си повикат подкрепление ;). Приятели или роднини на булката подават нейната обувка, за да бъде напълнена с пари, с които младоженеца да “откупи” булката. Когато младоженецът успее да влезе при бъдещата си съпруга, той я целува. Това е и  момента ,в който кумата подарява букета на булката и й подава бутониерите.Булката сама закичва – първо на младоженеца, след това на кума, на кумата, родителите и  т.н. При излизането, бащата на булката я води до вратата и там я предава на кума. Кума и булката вървят първи,  зад тях  са младоженеца и кумата.Когато има и църковен брак младоженците , както и кумовете задължително трябва да  бъдат кръстени предварително.В църквата кума трябва три пъти да размени короните над главите на младоженците като много внимава да не се докоснат .Има поверие,че ако двете корони се докоснат по време на тази размяна, това е знак за нещастие в брака.Така ,че много моля, кума да тренира >:( . Кумата, аналогично, разменя пръстените 3 пъти. При излизане от църквата, кумата хвърля жито и монети над главите на булката и младоженеца.Подготвя и късметчетата ,които обикновено представляват украсени кошнички , в които има жито-символ на плодородието,бонбони-сладките моменти , които младото семейство ще сподели и монета – символ на добро финансово състояние и благополучие.
        В ресторанта кумовете също са главни действащи лица. Те биват настанени на масата на младоженците,т.е. на сватбената маса. Кумът е човека, който открива тържеството с предварително подготвено за случая слово-поздрав към младоженците. Всички присъстващи очакват речта му. Важно  е речта да бъде кратка, интересна и да завърши с “Наздраве на гостите и горчиво за младоженците”. С това се открива празничната трапеза.
           По-късно се разчупва погачата на кумовете. / по отношение на разчупването на питата в различните краища на България се изпълнява по различен начин. Някъде младоженците застават с лице един към друг , а на други места с гръб.Аз специално , зная,че трябва да бъдат с лице един към друг, но този ритуал, който прочетох на скоро ми хареса повече.Не за друго , а заради задачата на кума ;D./И така...ритуалът повелява младоженците да застанат с гръб един към друг. Кумата държи погачата, която е месила цяла нощ. Подава я на кума, а той я слага над главите на младото семейство. Кумът следи дали погачата е хваната по равно от булката и младоженеца. “Едно, две, три... и погачата е разчупена”. Който отчупи по-голямото парче, той ще носи парите в къщата на младото семейство. И отново задачата на кума не е лека. Той трябва да преброи колко трохи са паднали на земята. Колкото са трохите, толкова ще бъдат и децата в новата къща.
Има и един ритуал, който аз лично много обичам, защото носи много настроение .Подаръците на кумовете , които младото семейство им подготвя не се подаряват просто така.И те трябва да се поизпотят малко така да се каже.Младоженците подготвят пита с петел върху нея / на времето майка ми правеше най-приказните пити с петел , украсен като „шоп“ върху нея , с характерната за шопския край традиционна носия./ и  торта.Тогава излизат двама от най-добрите танцьори от двата рода .Вземат тортата и питата започват да танцуват ръченица.Това е е така нареченото надиграване, в което кума и кумата също трябва да станат от масата и танцувайки да се опитат да си вземат подаръците и да си ги откупят.Дано могат да танцуват ръченица, за да си ги вземат , че иначе ще им излезе скъпичко да си плащат , докато танцьорите се смилят над тях и им ги дадат. ;D  Това е най-трудната задача, която имат кумовете по време на сватбата. Народът казва: “Ако надиграете танцьорите, младоженците ще очакват да им помагате морално, а ако платите, за да получите даровете – помощта Ви ще бъде най-вече материална.” Та така скъпи младоженци, помислете си хубаво каква подкрепа ще ви е нужна и тогава си изберете кумове.А пък Вие Кумове, също си помислите, ако искате да давате мъдри съвети, защото нямате достатъчно финанси / в което няма нищо лошо , разбира се / се научете да танцувате, ако ли пък финансите са ви в излишък и искате да подкрепяте младоженците финансово и да можете да танцувате добре, не го правете. ;D




9
          Малка част от българските обичаи са се запазили в наши дни. Нека обаче да се върнем назад във времето и да видим например, как са се женили нашите баби.
          Ключова е била ролята на майката на младоженика . Тя е тази, която избира годеница за своя син. Свекървата много, много внимателно избира мома, която да е работна, да е от добро семейство и да се ползва с добро име. И не само това...изпращала е свои приятелки в дома на избраницата , така да се каже на разузнаване 8) .Така тя получавала  достоверна информация направо от кухнята.Едва тогава се взема решението дали  въпросната девойка ще се превърне в бъдещата булка.
         Между другото съвсем наскоро , прочетох нещо, което много ме впечатли и никога не съм знаела. В нашата традиционна българска сватба от далечното миналото е имало два годежа – “малък” и “голям”.  На малкия годеж са отивали близки на момчето- приятели или роднини, за да поискат ръката на девойката. Обикновено отивали по тъмно, с цел да се запази доброто име на младоженика , в случай на отказ от страна на родителите на момичето.Наричат се годежари. Често бащата на момичето връщал годежарите , за да запази достойнството на дъщеря си. Тогава годежарите отивали отново на следващата вечер , а може и няколко вечери, зависи от бащата на булката.Преговорите на малкия годеж се водят от родителите , без присъствието на младоженците.Едва , когато стигат до положителен отговор викали девойката , за да и кажат за какво са дошли гостите / не че не е знаела, ама се е правила на изненадана/ :o.По-лошото е ,че момичето било длъжно да уважи всяко решение на родителите си, независимо от нейното мнение.Всъщност, тя нямало право на мнение.Тук се насрочвала и датата на големия годеж ,т.е. официалния . Задължително се избира ден, който е някакъв празник, неделя  и е след новолуние.Той много наподобява малкия годеж , но е доста по – празничен,тържествен...и този път младоженците не липсват.И те са на купона ;D. Празнува се и се цели всички да разберат, че ще се вдига сватба. На големия годеж се уговарят датата и  детайлите по сватбата. С него се поставя началото на обредностите от сватбения цикъл.Годежа можел да трае от шест месеца до една или две години ::).
              Много от старите български  традиции вече са ни много далечни, по- скоро интересни...като приказки от едно време. Но има и традиции, които отстояват на времето и са актуални и днес. Такъв е обичаят да се подари пръстен на момичето, Това се прави на официалния годеж.Годежният пръстен представлявал  знак за готовността на мъжа да поеме отговорността за любовта си към една единствена жена.А ако бъдещетата съпруга приеме годежният пръстен , с това заявява съгласието си пред семейството си и пред бъдещия си  съпруг. Ако жената реши да не приеме предложението за брак е необходимо просто да върне пръстена .Според традицията годежният пръстен трябва да е халка от скъпоценен метал с диамант/ това не е шега, напълно сериозна съм ;)/ .Поверието тръгва от това ,че диамантът е най-твърдия, издържлив, изящен и  скъпоценен камък.Тук не става въпрос за стойността му , а символиката му и посланието на любов, което носи ,за неговите качества, благодарение на  които не може да бъде сломен от времето . За това и се превръщат в символ на дълготраен брак.  Така той се превръща в бижу предавано от майка на дъщеря....

10
                   Всяко малко момиченце очаква и мечтае за онзи ден, в който ще се превърне в истинска принцеса – своята сватба. И този ден да бъде най-вълшебния , вълнуващ и приказен миг.Миг, който никога не се забравя.

                   Още от дълбока древност  сватбата е един от най- пищните и красиви ритуали, носещ в себе си огромен колорит и символика. С няколко думи ще се опитам да ви разкажа за онова , което съм слушала без да имам притенции, че ще бъда съвсем точна и изчерпателна .

                  Един от най- важните моменти от сватбата е сватосването. Това означава младоженикът да поиска ръката на булката от нейните родители. От неговия дом в дома на девойката се изпращат сватовници, или така наречените годежари.По стара българска традиция това се прави  късно вечер, с цел да се запази доброто име на младоженика и неговото семейство ,в случай на отказ. Родителите никога  не дават ръката на дъщеря си от първия път и годежарите трябва да ходят до дома и няколко пъти.Моля , обаче родителите на булката да не прекаляват, за да не се откаже младоженика ;). Когато се споразумеят и ръката на булката е вече дадена , следва малка почерпка.Тук е и момента , в който бъдещата булка получава така наречения годежен пръстен. Традицията продължава с така наречените обредни хлябове, сватбени краваи, които в различните части на България имат и различни имена.Така или иначе смисъла е да окажат магическо въздействие върху бъдещето на младоженците.

             Идва ред и на сватбеното знаме, наричано "байрак". То е бяло или червено, а понякога и с двата цвята. Украсява се с цветя, а  на върха се забива  ябълка, глава лук или чесън , превързва се босилек или здравец  с червени конци. Вярва се, че тези предмети имат магическа сила.  Символ са на  здраве и благополучие, предпазват от зли очи и лоши мисли. Дръжката на знамето трябва да бъде отсечена с един удар, за да бъде венчилото само едно.

           След като първите приготовления са към приключване сватбарите тръгват към дома на булката.В нейната къща , обаче вратата е заключена. За да ги пуснат, младоженика трябва да се пребори с брата на булката / ако булката няма брат , моля изберете няколко по- здрави момчета , за да затрудните повечко младоженика/ .Освен това е длъжен да плати и „откуп‘‘. Едва тогава го пускат в къщата.И пак да вметна- не прекалявайте с вратата и откупа, че днешните младежи и без друго трудно се решават на тази стъпка и бързо се отказват. ;)

           И така...стъпка по стъпка се приближаваме към купона.Идва ред на самата сватбена церемония.В ритуалния дом /както правехме , когато бяхме млади/, или в ресторанта, както  правят младите днес.След подписа и пръстените идва ред на първата целувка /исках да кажа законна/. След това майката на младоженика, / накратко наречена свекърва/, взема пита, специално приготвена за повода.Отчупва парченце , което потопява в сол и дава най-напред на булката, а после на младоженика, за да им стане ясно,че ще им вгорчи живота ;D.Шегувам се разбира се, ще започна отново: първата хапка , с която се захранват младите е със сол, втората с мед.Символизира превратностите на живота, с които младите ще трябва да намерят сили един в друг , за да се справят и сладостта от това всяка сутрин да се оглеждаш в очи, които те обичат. Вече подсолени и подсладени  младоженците застават един срещу друг , хващат питата и я разчупват на две , високо над главите си.Този, който отчупи по- голямото парче ще командва.Така казва традицията. А що се отнася до точният момент за този ритуал...младоженците избират сами.

           Вече сме в ресторанта, гостите са настанени в очакване на младото семейство. Те влизат , пристъпвайки по бяло платно обсипано с цветя-символ на светлината, любовта и съвместното бъдеще.На края на платното се поставя менче с бяло и червено цвете.Бялото цвете е символ на мъжката рожба, а червеното на женската.Булката рита менчето и което цвете се покаже първо, такава ще е и първата им рожба.

     ...И сега- шампанското моля. Наздравица  на младоженците .По традиция чашите се изпиват на един дъх, до дъно.После се хвърлят едновременно.”Счупеното носи щастие’’, така е казал народа...и още нещо е казал : „ колкото парченца –толкова момченца’’....Ииии ,веселбата да започне. Спирам до тук.Има още много интересни неща свързани с кумовете / най-важните гости на сватбата / и родителите...но това е друга тема , за която ще ви разкажа малко по-късно.

      ....Ооо, щях да забравя...това е важно: едва ли има жена , която да не притаява дъх пред вида на бижу от естествени перли, за този вълшебен ден, но има поверие ,че перлите са символ на сълзите. За това мили Дами , помолете половинките си заменят перлите с нещо по – обикновено...диаманти например.
...
           Това е една нищожно малка част от  красивите българсите традиции , свързани с този ритуал, но да не забравяме ,че живеем в XXI век ., а сватбата е най- вълнуващия ден в живота...такъв следва да си го направим, такъв следва да остане завинаги.
 

Страници: [1]
Онлайн магазин за бижута от естествени камъни